Sep 28, 2019, 9:50 PM

Когато ...

751 1 0

Като суха филия безвкусен е хлябът,

Страшен е пътят като празен вагон.

Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,

И вярваш, че дъгата е някъде там.

Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг,

Как опадват наесен листата,

Зимата как завива земята във пух.

И знаейки, че ставаш по-силен така, 

През безлунна пътека минаваш едвам.

Но като камък на шията тежи ти животът,

Когато си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...