Като суха филия безвкусен е хлябът,
Страшен е пътят като празен вагон.
Пишеш писма без адрес, с дъжда си говориш,
И вярваш, че дъгата е някъде там.
Усещаш всичко в пъти по-силно - как се багрят лалета, птиците как се зъвръщат от юг,
Как опадват наесен листата,
Зимата как завива земята във пух.
И знаейки, че ставаш по-силен така,
През безлунна пътека минаваш едвам.
Но като камък на шията тежи ти животът,
Когато си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up