Когато болката достигне своя връх
Когато болката достигне своя връх
На небето облаците вечно се събират
сутрин с тежък дим и розова дъга,
но изгрева очите не намират,
че те са две бездънни езера .
Вървиш, но пътищата нийде не отиват,
гониш свойта цел в света - лъжа.
Каквото и да правиш мечтите ти умират
и всичко се превръща в една сълза.
Учиш здраво, свободно време нямаш
със всяка крачка променяш своята съдба,
но накрая най - прецакан ти оставаш
и си казваш "все още жив съм, за беда".
Приятели и обич от всякъде събираш,
най - скъпите забиват нож в гърба.
На колене в прахта се срутваш с трясък
и над теб се спуска завинаги нощта.
Изплъзва ти се всичко като през пръсти пясък
и разбираш - трябва сам да станеш от калта,
а чуваш нейде в тишината крясък
на душата ти загиваща сама.
И в този миг се губи смисъла да оцелееш,
че не с рози е окичен пътят ти, а с мъх.
Нямаш вече сили горчиви сълзи да пролееш,
че болката достигнала е своя връх.
© Кристиана All rights reserved.
