Когато бродят... полунощници
Знам...
Мислиш си,че е вещица,
че не е тази, която искаш
за себе си.
Ах, този твой
страх ... и тази нейна
бяла магия.
Когато са будни очите и
нощем,
вижда
как я изгарят на клада
силни мъже,
щом я налюбят.
Пепелта от косите и
е
в техните шепи.
(Затова не усещаш огъня
и не знаеш как пари).
Само този, който не е спирал
в очите и...
не е сънувал зелените им
кръгове
по мокрото и тяло.
Вещица е сигурно,
но...
само нощем.
Денем три пъти
преобръща сърцето на
слънцето
и
изсушава сълзите му.
Мрази следи.
Не понася пътеки
утъпкани.
Нейната търси... И твоята.
Прехвърли страха си през
девет морета.
Пешком по водата!
(по сигурно)
Боже мой, колко сте близо!
Кой пръв ще стреля...
Кой?
Кой пръв ще реши
да целуне косите на
слънцето?
Приближи се!
Присвий око!
Цели се право в сърцето и!
Там е ахилесовата и пета!
Денем не е вещица.
Убий я нощем,
да се свържат двата края
на оная броеница
денем
нощем,
денем
нощем... Край!
Последния синец...
(като очите на сина и).
Блесна.
Благослов навярно е.
Дойде.
(Радвам се,
че те целуна, мамо)!
© Веска Алексиева All rights reserved.
