Когато чашата прелее
Има на света една измама,
битуваща в сърца и умове,
че всичкo свършвало във яма,
и трябва да се пие и яде.
- Живей сега, че скоро ще се свърши.
Сега си млад и можеш без да спиш.
Щом волен вятър ти перчема кърши,
живей, не ще се пак се родиш.
Използвай всичко. Лошо няма...
Използвай всички. Келепира дръж,
че всички сме във луда надпревара,
защото видиш ли, живее се веднъж.
Щом трябва, ще послъжеш малко.
Щом нужно ти е, малко ще крадеш.
Да живееш честно днес е жалко.
Нали все някога ще си умреш.
Нали ще идеш пак в небитието.
Крещят човеци, разни, истерично.
Постъпвай, както е общоприето.
Това е толкоз просто и логично.
Преструвай се. Тури си маска.
Бъди циник, клюкар и негодяй.
Нали животът, тъй и тъй ни тласка,
към неясния и неизбежен край.
Не вярвай, някой щом ти каже,
че има пролет пак след пролетта,
че има лошо, че ще се накаже,
човек живял, кат някаква свиня.
- Не вярвай, лъжат, -казват ти лъжците,
-Не дръзвай никога да ставаш, като тях.
Навярно просто искат ти парите,
и мамят те, че лошото е грях.
Такава днес измама вред битува,
заквасила милиарди умове.
Робува днес и днес царува,
тоз сбъркан ум и патките пасе.
Но някога, когато остарее,
когато тялото започне да боли,
когато най-накрая чашата прелее,
и огън в пазвата ни загори,
тогава всеки се присеща,
че някога е чувал за това,
как Исав продал е за паница леща,
синовство, дълг и бъдеще, душа..
И сбърканият ум в превито тяло,
разбира всичко, гневен и сърдит,
че хем е искал агънцето цяло,
хем някак и вълкът да бъде сит.
© Лебовски All rights reserved.
