По стиха „ Любовен дъжд” от Jane_d (Деси Инджева)
Вали дъждът... притихваме във обич,
попиват устните ни капчици, сълзи,
надеждите изгряват след далечни спомени
и канят ни по техните следи.
Взаимно споделени сме във дните си,
рисуваме със нежност красота,
изпращаме далеч, далеч тъгата си,
а ние се отнасяме в страстта.
Докосваме се... диви от очакване,
с целувки и стенания... без зов,
отми дъждът изгубеното минало
и ни събра в изпепеляваща любов.
А мислите пресъхнали немеят,
изплакани отдавна са сълзите,
два пътя, като две сърца се слеят,
отнасяйки ни право към звездите.
Вали дъждът... а ние все се любим,
изпиваме до дъно... обичта си,
оставят капчиците по земята спомени
и ни омайват нежно с песента си.
© Христо Костов All rights reserved.