Jul 13, 2007, 9:31 AM

Когато една любов свърши

  Poetry
711 0 4
Нали беще любов с вяра и надежда,
любов видима, която презарежда,
душа ранена и вселенска мощ,
с мечти и болка всяка нощ!?

Нали беше слънце от слънчеви лъчи,
любов жарка, с целувки болезнени,
любов божествена и илюзорна,
а може би, реална и виновна!?

За мен беше любовна мелодия,
всуе със святост граничеща,
сега само спомен ме преследва,
като сянка, вечна и свободна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...