(Когато едно момиче пита една) Жена
(Когато едно момиче пита една) Жена
Защо са ти, бабо, сълзи от тревога,
от възраст и мъдрост, от опит и крах?
И как от "не искам" роди се "не мога"?
Защо смелостта ти превърна се в грях?
Защо не изтриеш горчивото време,
белязало снимките в сиво и прах?
Защо вместо гордост, животът е бреме,
пропило в очите ти мъка и страх?
Тежи ли да бъдеш живяна, голяма,
свободна, пленена, със дом, но сама?
Не е ли това, без което я няма
първичната, истинска, вечна жена?
© Владислава Генова All rights reserved.
настръхнах..
