Когато Господ сяда на закуска
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света,
да гледам как неоновите лампи
една след друга гаснат из града,
и птиците да пеят дитирамби
над есенните Витошки бърда,
и мислите ми светло да препускат
с надеждицата – в идещия ден,
когато Господ сяда на закуска,
едно кафе да тури и пред мен,
додето свърши моята цигарка,
и слънчицето разпреде кълбо,
да поседя на пейката във парка
със дрипавото томче на Рембо,
и да въздам усмивка на глупака,
а на мъдреца – облаче от дим,
защото знам напред какво ни чака –
ще отлетим с Вълшебния килим,
а есента надвесва жълти факли –
разгаря в парка аутодафе...
След мен остава някой да изплакне
последната ми чашка от кафе.
© Валери Станков All rights reserved.
