Aug 19, 2022, 10:18 AM

Когато изгладувам си глада

  Poetry
386 2 8

Нахраних гълъбите на перваза

с трохите си от вчера. Огладнях.

В тревата долу котка се показа

и гледа с антигълъбов ищах.

 

Навярно пак в горещината чака

да я посипе манна – грил фламбе.

В пустинята бунище в треволяка

терасата за нея е небе.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=XcQlzNNRK1o

https://www.youtube.com/watch?v=yhuMLpdnOjY

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма такова нещо. Отговарям на всички добросъвестно. Отначало се впрягах на някои коментари, но вече свикнах. След такива спират и посещенията, и следващите коментари. След някои спира и творчеството ми за малко, но се опитвам да си изградя имунитет. Никой не е длъжен да си променя възгледите заради мен. Не съм малоумна, виждам след чии коментари спират посещенията. Но не ограничавам никого. Не бих блокирала никого, дори и да можех. Понякога се ядосвам, и толкова. Не диктувам на никого какво да мисли, дори и по отношение на мен. Обяснявам и ако продължават да настояват и да търсят под вола теле, си съставям мнение. Най-много да спра да ги чета. Чета само това, което според мен си заслужава. Не съм с неограничени възможности като читател. Радвам се, че проявяваш интерес. Благодаря и за "Любими".
  • Гледала съм доста постове от теб, чела съм и разказите ти. Не съм коментирала, защото не те познавам. Клиповете са ти много разнообразни, личи си интелигентния поглед. И преводи съм чела. Мислех си, че искаш само определени хора да коментират, не знам откъде ми дойде такова заключение.
  • Не се чудя, благодарна съм за всеки коментар. Обяснявам, не защото подценявам читателите си, а за да не си помислят, че не разбирам това, което съм написала 😃 Защото едва ли откривам топлата вода, застраховам се срещу обвинения в неоригиналност и подражание. Все някой някъде е писал нещо подобно. Само да надзърна в Ютюб и намирам клипове, които сякаш са правени по стихотворенията ми, а нито аз съм ги гледала, нито авторите им подозират за съществуването ми. Прилагам ги, защото отговарят на настроението в стихотворенията ми и не ме интересува кой какво ще си помисли. Има хора, които вечно са недоволни. Ако ги слушаш, по-добре да престанеш да пишеш 😃
  • Всички лафове са много яки. Майстор си. Аз просто не обичам да пиша дълги коментари, но може да ти пиша кратки. Такъв ми е стилът, да не се чудиш.
  • 😃 Това с антигълъбовия ищах е нещо като да имаш торта или да си сит. Като ги иска на грил, да се чудиш обича ли ги или ги мрази. Сигурно зависи от чия гледна точка. За гълъбите със сигурност е гълъбомразка. Това стихотворение е реплика на "Щом изживея си смъртта". Написах го веднага след него, но първо се появи лелката с телефона, после прочетох за коколитофоридите и това остана настрани. И понеже вчера не написах нищо... Може би трябваше да ги свържа, не се сетих. Исках да покажа, че от котка до котка – разстояние, колкото от небето до земята и все сме си хора 😃 А котките вампири са класика. Котките си хапват гълъби, независимо как ще го наречем – любов или омраза. И хора има такива – уж те обичат, пък незабелязано те унищожават. Благодаря.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...