Когато любовта си отива
Когато любовта си отива
в сърцето си, с правата линия,
нещо вътре в душата се скрива -
вината, че бездушно подминах я.
Нощем шепна с глас молитвен
и в молитвена сълза се раждам,
вик издаен, с тишина изкривен,
в призрачно дихание прераждам.
Ледени стъпки отново ме гонят,
скърцащи в килим от самота,
замръзнали сълзи с длето се ронят,
от очите скришом пие лудостта.
Сърцето разкъсано,спира да бие
и кръвта взривява се в тънките вени,
дим жаравен за последно се вие
и догарят мечтите - прозрачни, нетленни.
© Елица Стоянова All rights reserved.
А за стиха ти просто нямам думи!!!
