Елишка
364 results
Ти си този, който ще ме промени,
даже без да мине през ума ти,
даже още да не знаеш кой си ти,
даже да не виждаш ясно пътя.
Ти си смисъл, който ми е доживот, ...
  1080  17 
Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
  2123  29 
На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...
  1469  23 
Предпочитам светът да не знае коя съм
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.
Не понасям очи, дето нищо не виждат, ...
  2205  41 
Убивам всяка близост с тази честност.
Не знам какво е вяра. Суета
отлеждам вместо цвете. Много лесно
се върнах лоша. Тръгнах си добра -
с последната си маска на невинна ...
  1641  22 
Още по-бяло и някак студено-красиво,
утрото пълни очите на малките хора.
Някаква песен в снега се топи и попива.
Сякаш мостове надежда се спускат отгоре.
Улици дишат. Снежинки и стъпки се смесват. ...
  973 
Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...
  3503  56 
Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради. ...
  1640  17 
Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...
  2001  38 
Ти ли си?
Ти ли си онзи променлив вятър,
който ме роши,
а после приглажда косата ми?
Ти ли си онзи - ...
  1784  28 
Откакто пламна лудост зад очите ми,
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.
Не виждам по-далеч от самотата си. ...
  1746  38 
"След облака ще ти остане въздуха.
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш."
Яна Кременска ...
  1571  28 
На тръгване остава тихо тракане.
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни ...
  1562  33 
Възможно е да свикна със гласа ти,
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.
По-лесно бих започнала от нула, ...
  2228  36 
Искам да те събудя.
Понякога.
В понеделник обикновено -
посреднощ да си поговорим.
Да ми разкажеш съня си. ...
  1232  23 
  1728 
Нямах нищичко -
от теб да ме предпази.
Нито болка,
зад която да се скрия.
Нито гняв, ...
  1459  31 
Рано сутрин страхливо мечтая.
Безнадеждно почти. Сякаш светлото
като вятър ще мине през стаята,
а е толкова странно приветливо.
Може би и не съм се събудила, ...
  1683  40 
Заглъхнал е гласът ти зад гърдите,
но, моля те, попей ми за тогава,
когато съществуваха мечтите...
Попей ми за живота. Остарявам.
Откакто стана тихо, се разплаках. ...
  2120  43 
Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.
Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън ...
  1917  34 
Понякога ръката ти тежи
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец, ...
  1286  38 
Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си ...
  936  18 
За есен мисля. Нищо, че е рано.
Докато мога топлото да нося,
ще срежа дънките до над коляно.
От тук до мен ще се разходя боса.
Кому са нужни някакви сандали? ...
  1630  37 
Шест дена си кърпех душата. Разшивах,
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга. ...
  1871  59 
Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен ...
  1144  29 
Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?
Човеко, не ти ли е хрумвало, ...
  1328  33 
Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината, ...
  1875  49 
От дете не повярвах на хората
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -
да могат
да изсъхват в очите ми капките. ...
  2015  37 
Терасата ти странно се смали.
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.
Накичена със мръсния ти страх ...
  1197  40 
Под купола на двете ти ръце
е малката объркана земя,
създадена единствено за мен
и моята човешка дължина.
Под купола на двете ти ръце ...
  1320  27 
Днес денят обеща да не бъде хаплив.
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта. ...
  1323  46 
Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме ...
  1354  42 
Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?
Или съм се родила като хищник...? ...
  1244  37 
Беше капка-море. Дума свършена.
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна ...
  1365  35 
На Владо
Ч.Р.Д., пиле!
Тежеше ключът ми от празната къща.
Дори ми се скъсаха няколко джоба.
А дългата улица ...
  1303  33 
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,
че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина. ...
  1910  49 
Вдъхновено, може би, от многото такива стихотворения.
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка. ...
  1259  43 
Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е ...
  1459  32 
Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб, ...
  1987  48 
Днес реших да изгоня хазяите.
Моят стих ще ни бъде квартира.
Заповядай, свободни са стаите.
Даже може да пием по бира.
Не държа да е нещо специално. ...
  1360  32 
Random works
: ??:??