Nov 29, 2014, 9:26 PM

Когато любовта започне да боли 

  Poetry » Love
512 0 3

Когато любовта започне да боли

 

Когато любовта започне бавно да угасва,

когато ненадейно тръгва си от нас, уви,

тогава сякаш и сърцето тъжно гасне,

тогава почва неистово да ни горчи...

 

Когато дойде време на раздяла,

когато вече думите излишни са дори,

тогава сякаш времето е тъжно спряло,

тогава дори душата почва да кърви...

 

Когато сълзите от скръб не щат да стихват,

когато падат като тъжни есенни слани,

тогава всичките надежди пак угасват,

тогава идват дълги и студени дни...

 

Когато дойде зимата и чувствата отнеме,

когато ледът в окови всичко вледени,

тогава за раздяла май дошло е време,

тогава любовта започва много да боли...

 

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и на двамата за чудесните коментари
    и отлични оценки!
    Мисан, както винаги си усетил настроението на стиха
    и си направил много точен коментар.
    Тони и на теб благодаря за хубавите пожелания,
    винаги улавяш моите настроения!
    Много се радвам,че харесваш моето творчество с
    еротична тематика, затова следващия стих обещавам да бъде такъв!
    Хубава вечер Ви желая!!!
  • Когато любовта преминава от радостно в тъжно настроение най-много
    боли, но постепенно се свиква, а това е най-страшното.
    Пази се да не оставаш без любов!
    "Когато дойде зимата и чувствата отнеме,
    когато ледът в окови всичко вледени,
    тогава за раздяла май дошло е време,
    тогава любовта започва много да боли..."
    Мило момиче, това е темата отразена в творбата ти и добре си я предала. Поздравявам те заради творбата и ти пожелавам от сърце да сътворяваш най-вече еротични творби!Там ти е най-голямата сила!
    Много си ми близка и ти пиша това с много любов и пожелания
    за нови творчески успехи!
    Получих писмото ти и ти писах -отвори си пощата!Прегръща те Тони!

    е темата в творбата ти и добре си я предала
  • Най-трудно е да си там - между пясъка и морето, между любовта и раздялата. Една линия, която никога не е ясно очертана - променлива и коварна. Която ту дава, ту отнема...

    Стихотворението ти, Пламена, е вариация по една много трудна тема за четири ръце. Мен успя да ме разчувстваш!
Random works
: ??:??