kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
Nov 21, 2008, 11:25 PM

Когато ме заставиш... 

  Poetry » White poetry
657 0 3

Есента се търкулна по паважа

като бутилка, ритната от вятъра,

а аз нямах слова да ти кажа...

за всичко простичко,

че ти благодаря.

 

           ...

 

Не те обичам?

Все едно да не

обичам... себе си

и по пръстите ти

ще ме има винаги

(Вятърът ще гони

страници от древни

книги...), но

никой няма да се опита

да ти се усмихне

по-истински.

Хората ще подминават.

Ще изтъркаш мръсното

в очите им,

ще ги охулиш...

и пак ще видиш мен.

(Усмихни се с душата ми!)

Исус ще слезе,

за да ти каже, че ме има

и винаги ще бъда

част от теб...

по пръстите ти.

Ще бъда!

(Но аз моля,

открадни ме от вятъра!)

 

            ...

 

Когато ме заставиш

да избирам между

тебе и живота си,

аз няма да си тръгна,

защото ти си животът ми.

Еента догаря,

кандилото мъжди,

а през прозореца

долитат бели страници...

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??