Nov 28, 2017, 3:22 PM

Когато младостта си отива

  Poetry » Civic
3.2K 6 27

         Когато младостта си отива...


         Като сън се изнизват годините млади.
         Живееш забързано. Не смогваш дори
         да спреш да починеш - ще забави
         оня ритъм житейски, болт, от който си и ти...

 

         Едновременно вършиш - кариера градиш,
         дом строиш. Брак или без - създаваш деца!
         И всичко във темпо и тичаш дори,
         и нявга не стигаш до мъжки сърца...

 

         Колко твоето жадно за това е било!
         Прозираш го. Късно. Изпуснал си влака!
         Да стигнеш и с тичане - едва би могло...
         Очите остават все още отворени! Чакат...

 

         И дори да увeхнат чертите красиви -
         сърцето мечтае за трепета нов...
         Когато дори младостта си отива -
         копнее за ласки, pа неизживяна любов!

 

         Но... всичко /със право/ на младостта ѝ отива -
         да мечтае, да люби и даже да греши...
         А старостта - нещата подобни тя трябва да скрива
         че грозни изглеждат, неприлични дори...

 

         Напук на годините - сърцето е здраво,
         събрало копнежи във огромен балон
         за капчица обич може лудост да прави
         и да хвръкне безумно във мечтан небосклон!!

 

          28.11.2017

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз благодаря, Ирина! Когато нещата се назовават с истинските им имена, сиропирани с красиви думи, няма как да не достигнат сърцето..." Напук на годините - сърцето е здраво"...
  • Да, Ирка, забелязах го
    и не бих могла да не напиша коментар,
    толкова ме впечатли. Но... виж, популярността
    никога не е "достатъчна", важното е, че правиш
    впечатление с откровеността и чистотата, с които
    пишеш и привличаш почитателите си! 🌸
  • Разчувства ме,Съни,преди малко Дора извади тоя стих от "дъното" и ти го забеляза...Радвам се и ти благодаря за хубавите думи!!Опити съм правила и за любов да пиша и за диалектите в България,посвещения,но си обичам хумора,това е моето амплоа!!Е,не съм супер популярна,за това се иска повече време,но колкото-толкова!
  • Животът оставя своя
    отпечатък във и върху нас, но когато любовта е жива,
    тя му помага във всичко, за което се захване, тя дава
    блясък в очите му и топлина в сърцето му и това не
    зависи от възрастта, Иржи! И ти си го казала толкова
    красиво:
    "И дори да увeхнат чертите красиви –
    сърцето мечтае за трепета нов...
    Когато дори младостта си отива -
    копнее за ласки, за неизживяна любов!”
    Поздравления, Иржи! 🌸
  • Трогната съм,Дора,този стих , отпреди доста време,има несъвършенства,които постепенно преодоляявам в следващата поезия/предимно хумористична/Благодаря,че ме посети!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...