Когато няма любов

Dec 1, 2009, 1:54 PM

Poetry » Love

670 0 2

Сянката на Фантома
(без Опера) - връщам ти.
Обратно при тебе вземи си я -
в твоя съндък от измислици
и жалки сценични пиеси.
Забравен, останах
пияница, паднал във спомена.
Уморен от това
обезмислено бъдеще
натрапвам ти косвено болката.
Любовта изветрява...
Изчерпай я цялата
в последното хлътнало
сбогом с любимия
и с онова - прекомерно красивото.
Че влиза студът
през прозореца, счупен
от изневярата винаги
толкова спешна,
тъй грозна и тъй преждевременна.
Какво чакаш? Убий ме!
Без театралност, по-бързо
да свършваме - с тебе любима.
Че чакат ме толкоз наздравици
и толкова други раздели.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2009-12-01T14:39:55+02:00

Много ми хареса! Имаш право- чакат те още много"други раздели", но и много красиви мигове преди тях. Поздрави!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-01T14:37:26+02:00

Много е хубаво стихчето ти, Александър!
Поздрав от мен!