Когато няма любов
Сянката на Фантома
(без Опера) - връщам ти.
Обратно при тебе вземи си я -
в твоя съндък от измислици
и жалки сценични пиеси.
Забравен, останах
пияница, паднал във спомена.
Уморен от това
обезмислено бъдеще
натрапвам ти косвено болката.
Любовта изветрява...
Изчерпай я цялата
в последното хлътнало
сбогом с любимия
и с онова - прекомерно красивото.
Че влиза студът
през прозореца, счупен
от изневярата винаги
толкова спешна,
тъй грозна и тъй преждевременна.
Какво чакаш? Убий ме!
Без театралност, по-бързо
да свършваме - с тебе любима.
Че чакат ме толкоз наздравици
и толкова други раздели.
© Александър Тодоров All rights reserved.
