Mar 4, 2011, 11:32 AM

Когато очите ми се завъртят в ъгъла на една снимка

  Poetry
935 0 4

 

 

 

 

Когато очите ми се завъртят в ъгъла на една снимка

И ослепея от гледане

Иска ми се да отворя прозореца и да викам

И да вдишам студеното време

 

Но ти си при мен

И ръцете ми са вързани за твоите

 

Когато се прибирам вечер в мъглата на едно пиянство

И ми е писнало от натрошени тротоари

Ми се иска да си хвана такси

И да го пратя по дяволите

 

Но ти си при мен

И парите си съм изхарчил

 

Така че си стоя вкъщи

И от хартия правя цветя

Да ти пратя

Да ги стъпчеш и да ги хвърлиш

По някого

Докато аз говоря на сянката си

 

И ми е толкова самотно понякога

Че и два монитора на бюрото ми не могат да ме спасят

И ти си при мен

Като стар плакат на стената ми

 

Хващам те здраво да видя дали си истинска всъщност

И ръцете ми те смачкват

И те хвърлят на боклука

 

Защото въпреки всичко

Си оставаме сами

И се учим да се преструваме

Само

 

1 март 2011

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...