Когато очите ми се завъртят в ъгъла на една снимка
Когато очите ми се завъртят в ъгъла на една снимка
И ослепея от гледане
Иска ми се да отворя прозореца и да викам
И да вдишам студеното време
Но ти си при мен
И ръцете ми са вързани за твоите
Когато се прибирам вечер в мъглата на едно пиянство
И ми е писнало от натрошени тротоари
Ми се иска да си хвана такси
И да го пратя по дяволите
Но ти си при мен
И парите си съм изхарчил
Така че си стоя вкъщи
И от хартия правя цветя
Да ти пратя
Да ги стъпчеш и да ги хвърлиш
По някого
Докато аз говоря на сянката си
И ми е толкова самотно понякога
Че и два монитора на бюрото ми не могат да ме спасят
И ти си при мен
Като стар плакат на стената ми
Хващам те здраво да видя дали си истинска всъщност
И ръцете ми те смачкват
И те хвърлят на боклука
Защото въпреки всичко
Си оставаме сами
И се учим да се преструваме
Само
1 март 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
