Feb 24, 2013, 7:35 PM

Когато осъзнаеш...

  Poetry » Love
1.9K 0 12

Когато осъзнаеш,

           

                                 че съм въздух,

без който ти е трудно да живееш,

от книгите, за теб, събрана мъдрост,

която ще попречи да старееш,

любимата, която със целувка

от стогодишен сън ще те събуди,

принцесата със златната обувка,

в която до полуда ще се влюбиш,

течение, което ще те носи

до портите на райската градина,

жената без излишните въпроси -

рядка четирилистна детелина,

магията, която ще накара

сърцето ти за обич да възкръсне,

единствената, скочила в пожара,

без страх да те спасява...

 

                                              ще е късно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...