КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла,
да ми рече: – Валерий, дай за миг брадището ти да нареша с гребен? –
и сякаш в мокра ръж и ечемик! – във скута ѝ да падна – за молебен,
и в този миг – тъй кратък и красив, слетял ми от небето – ненадеен,
аз – мъж с душа, натегната до взрив, завинаги да се събуждам – неин! –
да вярвам пак, че в някой Божи ден из нейните роси ще се омокря,
когато пролетта върви към мен – девойчица със снежнобяла рокля.