Когато се завърнем на земята
Мравунякът - човешкият ни род -
все някога от тежест ще се срути.
Земята майка следва своя ход...
За нея хората са „тутти фрути”.
Не помни тя такава суета
и суетня по тялото си младо.
Но проявява странна пиета́
като пастир към непослушно стадо.
Че тъпче я човешкият ни род,
разпъва я на кръст и я обрича
на непонятен, пагубен възход...
Но тя чедата свои пак обича.
Човекът гони вечно своя път,
че днес е тук, а утре – „яко дим”.
Вселенските пространства го зоват
със своя устрем див, неустоим.
Мравуняк е човешката съдба
и всяка мравка своя друм чертае
на майка си свещена по гърба -
когато върне се - да я познае.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
