Apr 30, 2011, 11:47 AM

Когато шапката ни стяга

  Poetry » Civic
664 0 2

Ако някого го стяга шапката,

Стига му да си обърне захапката,

После да покаже хватката

Просто на съседката.

 

Ако и нея я стяга шапката,

Нека и тя обърне си захапката

И сподели захватката

Просто със колега.

 

Ако и него шапката го стяга,

Вместо на шефа да се натяга,

Нека пред него си захапката обърне

И с горда крачка у дома се върне.

 

Ако само си лаем, но с захапки прави,

Може и да се оправим, но ще е накриво...

Нека лаем с право, но по-сполучливо

И с обратни захапки да се разберем направо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атина Платинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-добре е някой като го стяга шапката,
    първо себе си да погледне - каква е захапката,
    после да помисли - заслужава ли си схватката,
    като направи всичко това, може да разбере, че вече не го стяга шапката.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...