джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
Oct 6, 2010, 5:34 PM

Когато си отида 

  Poetry » Other
842 0 7

Когато си отида, не унивай,

не се гнети, че си забравен,

сълзите мъжки не прикривай

във стон глух  сподавен.

Пролей ги, нека изтекат,

ще ти олекне и ще се събудиш,

а споменът за моята любов

живота в тебе ще пробуди.

Ще търсиш топлите ръце

и образа ми непринуден,

подслон за твоето сърце

във свят нещастен и изгубен.

Те бяха всеки миг готови

да те прегърнат, макар и отдалече,

но отърсил се от чувствата  отново,

ще разбереш, че си обречен

на самотата  с тъмната дантела

сам себе си да забрадиш,

а любовта, по своя път поела,

ще те остави да скърбиш.

-----------------------------

Но някъде в разсадника далече

ще има кълн, ще расте

любов безкористна и вечна,

дано да има и за твоето сърце.

И този кълн последен ако не посееш,

да те крепи по пътя ти пред теб,

безмислено е да живееш

без обич и любов напред!

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??