Когато си отида
Когато си отида, не унивай,
не се гнети, че си забравен,
сълзите мъжки не прикривай
във стон глух сподавен.
Пролей ги, нека изтекат,
ще ти олекне и ще се събудиш,
а споменът за моята любов
живота в тебе ще пробуди.
Ще търсиш топлите ръце
и образа ми непринуден,
подслон за твоето сърце
във свят нещастен и изгубен.
Те бяха всеки миг готови
да те прегърнат, макар и отдалече,
но отърсил се от чувствата отново,
ще разбереш, че си обречен
на самотата с тъмната дантела
сам себе си да забрадиш,
а любовта, по своя път поела,
ще те остави да скърбиш.
-----------------------------
Но някъде в разсадника далече
ще има кълн, ще расте
любов безкористна и вечна,
дано да има и за твоето сърце.
И този кълн последен ако не посееш,
да те крепи по пътя ти пред теб,
безмислено е да живееш
без обич и любов напред!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
