Когато си отиде даже болката...

Poetry

2.4K 0 26

Когато си отиде даже болката,

остава сивкавото послевкусие

на пепел под езика - само толкова...

и някак смътно недобро предчувствие.

Угасва, съскайки, искрата в погледа,

удавена в реката на забравата.

Но не отмива камъка на спомена,

а само по-дълбоко го заравя тя.

Душата е опустошена гробница,

ограбена от мислите и чувствата.

И песните на вятъра злокобни са

във празните прозорци на безчувствието.

Но уморих се от такъв мъртвешки сън -

дори да падна със опърлени крила,

нехаен като нощна пеперуда съм

и искам пак във онзи огън да горя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Върнах се назад да те прочета и... не, не съм се излъгала!
Прекрасно пишеш, Harlequin !!!

2008-10-08T16:07:02+03:00
ДидиА (Диди)

Винаги е по-добре да гориш, отколкото да тлееш

2008-08-31T15:10:36+03:00
female_sg (Боряна)

Хубаво стихотворение!

2008-05-29T13:14:46+03:00
ani1313 (Ангелина)

Гори... Изгаряй... Тлей... И пак се хвърляй

2008-04-20T17:28:53+03:00
mageni (Мариана Папазикова)

...това "послевкусие" особено ми допадна...показва зрънцето на истинското творчество...и не звучиш тъжно и обречено,а даже-оптимистично!важното е да виждаш,да разбираш,да приемаш,да не приемаш,да променяш,да вървиш!...хареса ми...Поздрави!

2008-04-13T19:00:03+03:00