Когато си отиде даже болката...
Когато си отиде даже болката,
остава сивкавото послевкусие
на пепел под езика - само толкова...
и някак смътно недобро предчувствие.
Угасва, съскайки, искрата в погледа,
удавена в реката на забравата.
Но не отмива камъка на спомена,
а само по-дълбоко го заравя тя.
Душата е опустошена гробница,
ограбена от мислите и чувствата.
И песните на вятъра злокобни са
във празните прозорци на безчувствието.
Но уморих се от такъв мъртвешки сън -
дори да падна със опърлени крила,
нехаен като нощна пеперуда съм
и искам пак във онзи огън да горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Динков Всички права запазени
