Когато си самотен

Sep 5, 2009, 10:39 PM

Poetry » Love

1064 0 2

Когато си самотен, си спомни

една любов, заспала в мрака.

Недей унива само, помисли!

Часовника пусни да трака.

По пътя дълъг ти тръгни,

за кой ли път вървиш по него?

И до познатата врата се спри,

почукай тихичко и леко.

Съцето си ще чуеш как тупти

в ритъм бесен, щом отворя.

А аз ще каза просто: "Остани!",

ще влезеш плахо, ще затворя...

Глава на рамото ми ти опри,

аз ще съм опора здрава.

Обичай ме, дори и да боли!

Понякога... и щастието страда!

05.09.09

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petolinka (Петя Крумова)

2009-09-05T23:38:05+03:00

Много е добро!Браво!
sladkoto-m (Илия)

2009-09-05T23:04:49+03:00

Страни от преписването от известни творби ... " ... смирено влязъл в стаята позната, последен твоя пристан и заслона ... " Няма нужда да цитирам другите, разбра ме Усмивки