Когато си самотен
Когато си самотен, си спомни
една любов, заспала в мрака.
Недей унива само, помисли!
Часовника пусни да трака.
По пътя дълъг ти тръгни,
за кой ли път вървиш по него?
И до познатата врата се спри,
почукай тихичко и леко.
Съцето си ще чуеш как тупти
в ритъм бесен, щом отворя.
А аз ще каза просто: "Остани!",
ще влезеш плахо, ще затворя...
Глава на рамото ми ти опри,
аз ще съм опора здрава.
Обичай ме, дори и да боли!
Понякога... и щастието страда!
05.09.09
© Поли Ангелова All rights reserved.
Усмивки 