Когато си влюбен
Всеки влюбен е мъничко луд
и светът му изглежда различен.
Странен,смешен навярно за друг,
стиснал в шепата свойто "обичам".
За какво са му земни блага -
той си има един хоризонт.
Гони пъстри мечти - хвърчила,
яхнал някакъв щур вихрогон.
Всеки влюбен е мъничко сляп,
но го водят амурчета бели.
Би живял без вода и без хляб
сред пустиня, но със светли химери.
И дори и посока да няма,
той се рее, усмихва се глупаво.
Щом веднъж във сърцето запяла е,
любовта му е хубаво, хубаво...
© Жанет Велкова All rights reserved.
