Oct 23, 2007, 9:51 AM

Когато Слънцето изгрее

  Poetry
1.3K 0 1
Когато Слънцето изгрее
и лъчите попадат в твоите очи,
ти сливаш се с Вселената
и сърцето ти започва да гори...

Душата ти изпълва се със радост,
усещаш ти вечната си младост
и копнееш пак за този миг
да засияеш с царския си лик.

Когато Слънцето изгрее,
лъчите му огряват теб,
сияеш с цялата си същност ти
... денят ти е щедър от зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....