Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец,
гърдичките спокойнo се надигат,
А бузките – заключили живец,
на който майки три дори не стигат.
Когато спиш, светулке, си послушна,
нослето даже никак се не мръщи.
Тогава ми се иска да те гушна,
че мир настъпва най-накрая вкъщи.
© Таня Гулериа All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
