Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец,
гърдичките спокойнo се надигат,
А бузките – заключили живец,
на който майки три дори не стигат.
Когато спиш, светулке, си послушна,
нослето даже никак се не мръщи.
Тогава ми се иска да те гушна,
че мир настъпва най-накрая вкъщи.
© Таня Гулериа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
