Когато срещу мен е огледалото !
Насреща - огледало ! Стар познат
ме гледа със усмивчица ехидна !
Небръснат,свъсил вежди стар пират,
усмивчица - пиянски миловидна !
Той иска да си мисля,че без него -
светът ще е наполовина пълен -
но - спъва се фабричното му его
подава всеки нов ход - безакълен !
Той даже не допуска,че без мене -
не ще съществува в реалния свят !
Или че да гъкна - редица проблеми
живота му лъскав ще да застрашат !
Нещастникът - мисли си той,че диктува
какво и кога да усещам горещо !
Наперен глупак -да речеш че си струва
премерен юмрук да му цапна отсреща !
Тогаз ще се свърши и той ще отплува
веднъж и завинаги в небитието !
Бедата е тамо , че рискът - не струва -
от мен ще изчезне и част от сърцето !!!
© Момчил Манов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах тази гневна категоричност в лирическия, както и нежното и укротяване на финала. Успех!
-
Какво ли не се случва с нас, когато застанем пред пустото му огледало! И на мен ми е идвало да го счупя, да му се присмея, да му забраня да ме показва такава, каквато не искам да се виждам... Много искрено е стихотворението ти! Успех!👍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
