15.03.2023 г., 20:27 ч.

Когато срещу мен е огледалото ! 

  Поезия
659 4 2

Насреща - огледало ! Стар познат

ме гледа със усмивчица ехидна ! 

Небръснат,свъсил вежди стар пират,

усмивчица - пиянски миловидна !

 

Той иска да си мисля,че без него - 

светът ще е наполовина пълен -

но - спъва се фабричното му его

подава всеки нов ход - безакълен !

 

Той даже не допуска,че без мене -

не ще съществува в реалния свят !

Или че да гъкна - редица проблеми

живота му лъскав ще да застрашат !

 

Нещастникът - мисли си той,че диктува

какво и кога да усещам горещо !

Наперен глупак -да речеш че си струва

премерен юмрук да му цапна отсреща !

 

Тогаз ще се свърши и той ще отплува

веднъж и завинаги в небитието !

Бедата е тамо , че рискът - не струва -

от мен ще изчезне и част от сърцето !!!

© Момчил Манов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

26 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах тази гневна категоричност в лирическия, както и нежното и укротяване на финала. Успех!
  • Какво ли не се случва с нас, когато застанем пред пустото му огледало! И на мен ми е идвало да го счупя, да му се присмея, да му забраня да ме показва такава, каквато не искам да се виждам... Много искрено е стихотворението ти! Успех!👍
Предложения
: ??:??