15.03.2023 г., 20:27

Когато срещу мен е огледалото !

1.3K 4 2

Насреща - огледало ! Стар познат

ме гледа със усмивчица ехидна ! 

Небръснат,свъсил вежди стар пират,

усмивчица - пиянски миловидна !

 

Той иска да си мисля,че без него - 

светът ще е наполовина пълен -

но - спъва се фабричното му его

подава всеки нов ход - безакълен !

 

Той даже не допуска,че без мене -

не ще съществува в реалния свят !

Или че да гъкна - редица проблеми

живота му лъскав ще да застрашат !

 

Нещастникът - мисли си той,че диктува

какво и кога да усещам горещо !

Наперен глупак -да речеш че си струва

премерен юмрук да му цапна отсреща !

 

Тогаз ще се свърши и той ще отплува

веднъж и завинаги в небитието !

Бедата е тамо , че рискът - не струва -

от мен ще изчезне и част от сърцето !!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

26 място

Коментари

Коментари

  • Харесах тази гневна категоричност в лирическия, както и нежното и укротяване на финала. Успех!
  • Какво ли не се случва с нас, когато застанем пред пустото му огледало! И на мен ми е идвало да го счупя, да му се присмея, да му забраня да ме показва такава, каквато не искам да се виждам... Много искрено е стихотворението ти! Успех!👍

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....