Когато съмне
Когато съмне, погледни зад тишината,
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем
туптящите пътеки из снагата ти,
и как се сбъдват думите от букви -
разпръснати в логичен безпорядък...
Докосвай с пръсти, тръпнещи до бяло,
на хладните прозорци раменете,
под влажното от сълзи одеяло...
измръзнали и тъжни ще засветят.
..............
Когато вратовете си изпънат
затиснатите облаци сред клоните,
лъчите ще пробият прашно жълти,
ще тръгнат по бездрумията хората...
© Катя All rights reserved.
