Когато всички спят
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Шепот, разпръснати брилянти, огнени искри.
Вятърни коси, пясъчни нозе.
Забранени прегради, шеметни жени
поглеждат две очи, покварени от меките криле.
Спокойствие - градът замръква.
Бавно гаснат всички светлини.
Страст - всичко втренчено замлъква,
помирисани и видяни през сенчести гори.
В точен час всичките заспиват.
Аз оставам с догарящата свещ.
Чакам да дойде часа да се преливат
две стенещи лица с копнеж.
Стрелката се премества, часовникът заудря.
Сърцето бясно изскача от гръдта.
Имаш ли нужда
да те стопля от студа?
Лампата изгасва, сетивата се усилват.
По носа ти - лек канелов аромат.
Не, тази вечер няма да те насилват,
тази вечер ще се слееш с водопад.
Тъмнината се стоварва
и обагря с тъмен цвят нашите тела.
Със златист тен ни дарява и луната -
подвластничка на нашите дела.
А ние рисуваме изкуство,
по-цветно от всички цветове!
В този час се отдаваме на непознато чувство,
непознато дори за наш`те светове.
Тихо е, тъмно е, само твоите очи блещукат.
Аз пея с мълчание.
В нощта две жадни лица се целуват
и обагрят дори цветята със желание.
Косите ти тъй меки се преплитат
и разливат между мойте пръсти.
Очите ми те гледат и те питат:
"Ще бъдем ли отново същи?"
Тялото ти е по-меко от коприна.
То топли моето, то топли и душата.
В тази зимна нощ аз няма да изстина!
Ще се прегърнат ли сърцата?
В този късен час аз никога няма да спя.
Часът ще мълчи и ще ни закриля.
Той ще пази нашите тайни, ще е пазител и на любовта,
заради нас ще спира.
Ще се помни още дълго този аромат на канела, този свеж въздух,
това ледено и гладко тяло.
Винаги ще съжалявам, че може би избързвах,
винаги би ми се искало да те погаля още малко.
© Милена Йорданова All rights reserved.
