Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Шепот, разпръснати брилянти, огнени искри.
Вятърни коси, пясъчни нозе.
Забранени прегради, шеметни жени
поглеждат две очи, покварени от меките криле.
Спокойствие - градът замръква.
Бавно гаснат всички светлини.
Страст - всичко втренчено замлъква,
помирисани и видяни през сенчести гори.
В точен час всичките заспиват.
Аз оставам с догарящата свещ.
Чакам да дойде часа да се преливат
две стенещи лица с копнеж.
Стрелката се премества, часовникът заудря.
Сърцето бясно изскача от гръдта.
Имаш ли нужда
да те стопля от студа?
Лампата изгасва, сетивата се усилват.
По носа ти - лек канелов аромат.
Не, тази вечер няма да те насилват,
тази вечер ще се слееш с водопад.
Тъмнината се стоварва
и обагря с тъмен цвят нашите тела.
Със златист тен ни дарява и луната -
подвластничка на нашите дела.
А ние рисуваме изкуство,
по-цветно от всички цветове!
В този час се отдаваме на непознато чувство,
непознато дори за наш`те светове.
Тихо е, тъмно е, само твоите очи блещукат.
Аз пея с мълчание.
В нощта две жадни лица се целуват
и обагрят дори цветята със желание.
Косите ти тъй меки се преплитат
и разливат между мойте пръсти.
Очите ми те гледат и те питат:
"Ще бъдем ли отново същи?"
Тялото ти е по-меко от коприна.
То топли моето, то топли и душата.
В тази зимна нощ аз няма да изстина!
Ще се прегърнат ли сърцата?
В този късен час аз никога няма да спя.
Часът ще мълчи и ще ни закриля.
Той ще пази нашите тайни, ще е пазител и на любовта,
заради нас ще спира.
Ще се помни още дълго този аромат на канела, този свеж въздух,
това ледено и гладко тяло.
Винаги ще съжалявам, че може би избързвах,
винаги би ми се искало да те погаля още малко.
© Милена Йорданова Всички права запазени