Nov 22, 2007, 6:32 PM

Когато всичко рухва

  Poetry
793 0 4

В момента, в който стените рухват,

а таванът се сгромолясва върху теб

и сълзи в очите избухват,

затвори ги и виж, че е просто сън нелеп!

В момента, в който слънцето залязва

и тъмната нощ надделява,

тогава, когато пируват нимфи и самодиви,

осъзнай се, това са просто реалности криви!

В момента, в който почувстваш срам,

отречи се от другите, почувствай се сам,

разбери, че нощ е и просто сънуваш,

че повече от нищожеството в съня си струваш!

Помечтай си, че стените сега се изграждат,

а малки звезди в очите се насаждат,

представи си, че слънцето залязва,

а луната с надежда проблясва!

Помни, че докато в тъмното чудати същества пируват,

от дневната светлина винаги ще се страхуват,

че срамът е само в главата

и ти сам си ковеш съдбата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....