Oct 2, 2018, 10:47 PM

Когато завържа посоките 

  Poetry
1050 8 16
Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви,
по водата и виното търсил следите на Бога.
Много слънце е влязло в очите ми. Гледат опърлено
как брегът си отива, а аз да го върна не мога.
Като кораб отплава, платната му стигат небето,
а душите на мъртвите дърпат въжета от вятър.
Стана остров градината с рана кървяща, където
падна първият камък, лежал върху гроба на брат ми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??