Tzvetna (Цвета Иванова)

Майка ми – войната 🇧🇬

Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...

Tzvetna

Poetry

2022-06-17T23:32:02+03:00 1K 5 6

Посоки 🇧🇬

Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2020-08-04T11:37:31+03:00 2.7K 15 10

Кошара от дъхава мащерка 🇧🇬

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...

Tzvetna

Poetry

2020-05-30T16:42:37+03:00 1.2K 10 14

Кабул 🇧🇬

Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...

Tzvetna

Poetry

2020-05-20T15:20:03+03:00 2K 9 16

Дъждовно 🇧🇬

Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.
Димят им кожите, болят ги ставите. ...

Tzvetna

Poetry

2019-11-17T00:55:35+02:00 1.1K 2 3

Щрак 🇧🇬

О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...

Tzvetna

Poetry

2019-11-10T09:33:49+02:00 1.2K 1 5

Помазване 🇧🇬

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2019-10-22T12:39:48+03:00 2K 5 7

Хляб 🇧🇬

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...

Tzvetna

Poetry

2019-08-18T12:00:54+03:00 1.6K 10 13

Две пера се реят леко над земята 🇧🇬

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни
нека те целуна. В алено да светят.
После ще те пусна. Знам, че е възможно ...

Tzvetna

Poetry

2019-07-25T23:16:40+03:00 1.2K 4 7

Моят татко 🇧🇬

На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...

Tzvetna

Poetry

2019-06-11T08:51:42+03:00 1.6K 11 14

Добри сълзи 🇧🇬

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...

Tzvetna

Poetry

2019-05-21T11:14:58+03:00 1.5K 11 10

Вярвай, Магдалено 🇧🇬

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...

Tzvetna

Poetry

2019-04-30T10:47:39+03:00 2.4K 17 17

Прозрачност 🇧🇬

Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...

Tzvetna

Poetry

2019-04-03T08:59:30+03:00 1.2K 8 11

В очакване на празника 🇧🇬

Ако имаш два камъка, дай на врага си и двата.
Воденица над тях да гради. Да си спомни за хляба.
Ти в сърдечната нива засявай пшеницата златна
и с кръвта си стори ѝ поклон през смирените клапи.
Ще усетиш мира да расте и на Каин ще кажеш: ...

Tzvetna

Poetry

2019-02-24T19:03:55+02:00 1K 5 5

Този плод ти нося 🇧🇬

Райски плод донесох ти, любима,
греещ от разпукани копнежи.
Само той се радваше на зимата,
без да го е страх да се пореже.
Само той от клона се откъсна ...

Tzvetna

Poetry

2019-01-22T09:10:30+02:00 1.2K 6 6

Белите копита 🇧🇬

– Помня черква бяла като мляко.
– Чудо ли е?
– То е по-високо.
Първо трябва някой да е плакал,
да плати за мъката наоколо. ...

Tzvetna

Poetry

2018-12-21T09:01:54+02:00 1.5K 13 14

Но утре ще попитам пак 🇧🇬

"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...

Tzvetna

Poetry » Blank verse

2018-12-02T09:21:11+02:00 1.3K 6 7

Сираче 🇧🇬

Безпризорният дъжд ще потропа на моя прозорец
в най-печалния миг и ще каже:
– Пусни ме да вляза.
Но прозорецът има решетки, защото за хората
да си малък сирак означава да бъдеш наказан. ...

Tzvetna

Poetry

2018-11-01T11:00:41+02:00 1.1K 5 7

Когато завържа посоките 🇧🇬

Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...

Tzvetna

Poetry

2018-10-02T22:47:53+03:00 1.3K 8 16

Исус от гетото 🇧🇬

Днес Исус се роди -
не в кошара, а някъде в гетото.
Не изгряха звезди,
стара газена лампа просветваше.
Не дойдоха царе, ...

Tzvetna

Poetry

2018-10-01T10:37:24+03:00 1.2K 4 8

Утопия 🇧🇬

Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...

Tzvetna

Poetry

2018-09-18T14:38:13+03:00 1.2K 4 7

Калпак 🇧🇬

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...

Tzvetna

Poetry

2018-08-29T11:51:42+03:00 1.5K 4 7

Душата на лятото 🇧🇬

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
— През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...

Tzvetna

Poetry

2018-08-08T13:58:29+03:00 1.3K 7 6

Две хубави циганки 🇧🇬

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...

Tzvetna

Poetry

2018-08-04T14:35:11+03:00 2.3K 10 11

Бяла отшелница 🇧🇬

Аз съм чудовище. Никой не идва при мене.
Страх ги е! Страх ги е! Може и те да прихванат:
болест, нещастие, нещо отровно-зелено...
Знам ли? Човекът е крехък за чужди страдания.
Свикнах да страдам, дори да изглеждам невидима, ...

Tzvetna

Poetry

2018-07-31T23:50:41+03:00 1.4K 8 12

Каза и ме погледна 🇧🇬

Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче. ...

Tzvetna

Poetry

2018-07-19T01:15:57+03:00 1.3K 5 4

Пресита 🇧🇬

Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли ...

Tzvetna

Poetry

2018-07-02T02:17:07+03:00 1.4K 5 10

Гнездото 🇧🇬

То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...

Tzvetna

Poetry

2018-06-28T23:40:57+03:00 1.3K 5 6

Милосърдният залък 🇧🇬

Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...

Tzvetna

Poetry

2018-06-21T23:29:11+03:00 1.5K 9 15

И тъгата ще стане река 🇧🇬

И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...

Tzvetna

Poetry

2018-06-05T15:30:42+03:00 1.2K 6 8

Най-доброто лекарство 🇧🇬

— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...

Tzvetna

Poetry

2018-06-01T20:43:26+03:00 1.2K 3 4

Поспи, Мария 🇧🇬

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...

Tzvetna

Poetry

2018-05-15T07:56:43+03:00 1.8K 14 19

Бащината ми къща 🇧🇬

Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...

Tzvetna

Poetry

2018-05-09T01:16:15+03:00 1.4K 4 8

Две капки пот 🇧🇬

До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...

Tzvetna

Poetry

2018-05-03T02:06:57+03:00 1.2K 3 5

Неизбежно 🇧🇬

Жената в бялата риза
с дълги, предълги ръкави
мълчи красиво, не дава
да я познавам отблизо.
Лежи в леглото отсреща, ...

Tzvetna

Poetry

2018-04-29T00:06:00+03:00 1.7K 3 10

Обезлюдено 🇧🇬

Бий, клисарю, до болка камбаната!
На живот и на смърт бий болезнено.
Откъсни ѝ езика. Остане ли,
ще виси в пустотата изплезен.
Като шарж на живота и вярата ...

Tzvetna

Poetry

2018-04-23T01:09:39+03:00 1.3K 5 11

Светулка 🇧🇬

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...

Tzvetna

Poetry

2018-04-19T00:35:36+03:00 1.5K 7 15

Деменция 🇧🇬

Хапче за спомени спи под езика ми,
идва крадецът и въдица хвърля.
Болката помня и грозните викове:
"Пий си лекарствата, мърло!"
После вися от тавана, обесена ...

Tzvetna

Poetry

2018-04-03T23:29:07+03:00 1.3K 3 7

Монолог на един просяк 🇧🇬

Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...

Tzvetna

Poetry

2018-03-29T01:30:25+03:00 1.3K 7 9

Сън 🇧🇬

Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...

Tzvetna

Poetry

2017-12-20T23:12:00+02:00 2.1K 3 9