Във градината на моята самота
е пълно, изобилства от цветя.
Птичките не пеят, свили се в гнезда.
Ураганите беснеят, носят пустота.

Но цветята пак цъфтят, не вехнат
от преглътнатите сълзи ги поливам.
И вратата все стои открехната,
чакам някоя да влезе, не унивам.

Аромат незбрежно носят ветровете.
Спрете се. Помиришете малко само.
Колко, как очакват Ви ще разберете!
Смълчано всичко живо е събрано.

Може ли живот да има, ми кажете!?
Ураганите бушуват зверски затова,
че коя градина диша във мъжете,
без жена да ги докосва с топлина.

Кой живота дава ни на всеки?
Кой прибира с лекота скръбта?
Кой се грижи и обича ни навеки?
Кой достоен е да носи любовта!?

Е, да бъдем честни, този кой си е коя.
Няма неизвестни, името ù е жена.
И ако не иска друга, имам си една,
във градината ще гони тази самота.

Vacuum