Кой сиТи, моя любов,
толкова търсен, жадуван
магьосник на плам, зов
с глас от отвъдно сънуван?
Покоряваш ме с порива нов
в стих така нежен, бленуван. . .
Моя любов, Слънце любимо,
моя Вселено, обич безкрайна,
щастието е с теб несравнимо!
Носиш ми приказна тайна -
правиш ме своя любима.
Моя Любов, тайна незнайна,
щастлива съм, че те имам!
Сплиташ съдбите с дъх на море
в прегръдките си ме взимаш,
жаждата ми за теб стихийно расте.
Моя любов - вече ме имаш.
май 2010
© Лидия Сиркавара All rights reserved.