Nov 19, 2011, 5:25 PM

Кой си ти?

  Poetry » Love
663 0 5

Никога не се доверявам!
На никой сърцето си не давам!
Никога тайните си не разкривам!

Не се доверявам,
защото не им вярвам!
Сърцето си не давам,
защото всички като теб си заминават!
Тайните си не разкривам,
защото от тях остават само сълзи!

Чудно ми е защо тогава
съм готова всичко да ти кажа?
Защо ти се доверявам?
И, най-вече, защо сърцето си ти дадох?

С какво си по-специален?
Какво толкова ми бе казал,
че правилата си не спазих... 

Отговор и до днес нямам...
Аз просто вярвам и се надявам,
че някой ден ще ме погледнеш
и сам всичко ще си кажеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много наивно звучи - зарежи...!!!
  • Злоба ли???
  • Добре бе хора, просто кажете че не ви харесва. Не е нужно да сте толкова злобни.Се пак това е едно от първите ми стихотворения.От вас човек направо да съжали, че е написал нещо.
  • Не само е слабо, ами е под всякаква критика за стихотворение.
    Още повече за любовно.
    "Посланието" ти някъде се е изгубило.
    Съжалявам, това е мнението ми.
  • Безжичен .. Прощавай, че съм писала от сърце и не съм внимавала за граматични грешки и дрън дрън .. Явно следващият път ще трябва да остана будна в час по Български език И още нещо..Едно произведения може да не ти хареса или обратното, но не можеш да кажеш ще е слабо. Няма слабо произведение, защото всички носят послание, макар че не винаги другите го разбират

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...