КОЙ СИ ТИ?
Кой си ти съня в нощта прогонил?
С очи слепи в тъмнината те виждам.
С уши глухи в тишината те чувам.
С уста неми без глас ти шептя.
С ръце празни усещам плътта ти.
За мен си радостта на този мътен живот.
За мен си любовта сред толкоз народ.
Прости несъвършенството на плътта и духа.
Бъди до мен поне до сутринта.
Бъди такъв, какъвто си:
човекът с мъжките черти.
© Славея Гарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
