КОЙ СИ ТИ?
Кой си ти съня в нощта прогонил?
С очи слепи в тъмнината те виждам.
С уши глухи в тишината те чувам.
С уста неми без глас ти шептя.
С ръце празни усещам плътта ти.
За мен си радостта на този мътен живот.
За мен си любовта сред толкоз народ.
Прости несъвършенството на плътта и духа.
Бъди до мен поне до сутринта.
Бъди такъв, какъвто си:
човекът с мъжките черти.
© Славея Гарова All rights reserved.