Nov 25, 2008, 4:48 AM

Кой съм аз?

  Poetry
619 0 6
Кой съм аз?
 

(понеже някои все още ме питат кой си ти?
...ех само да знаех)

Някакво струпване на молекули,
на атоми - химични връзки,
на Слънцето 3-4 (ярки) флокули,
и на морето - водни пръски.

Крила на птица във небето,
сълза от мъка или радост,
дете с перчем закъдрен дето,
тактува своята свидна младост.

За просяка надежда нова,
за милионера лихва яка,
Омар (BG) Хайам и Саятнова,
(пристан) и тиха бухта за моряка.

Пътека лунна, танц и рози
червени... трепет на момиче,
и онзи странен импулс, този,
когато казват ти: Обичам те!

От вятъра листа подгонени,
мечти по дръзки от Всемира,
играя със Смъртта на гоненица,
и хич не искам да умирам!

10.06.2008, 10:17 ЕЕТ, Влака, София-Киев,
Румъния, към Бакау. СГНР.
(от "Кой съм Аз")
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...