Feb 18, 2005, 5:41 PM

Кой те нарече Роза...кой ти каза да си израз на любов?

  Poetry
1.1K 0 0
Колко е красива розата с бодли,
като любовта в двете и страни.
"Обичам те!" - прочиташ във всичките и цветове...
Подарявана е винаги от все сърце...

И колко е красива в градината сред другите цветя,
а как сега умира във вазата сама...
Защо със рози реши да изразиш ти любовта?
Вярно, красива е, но умира за ден - два...
Нали уж търсиш вечната любов,
а не един филрт за една нощ!

Проклинам розата, която ти ми подари,
листата и ми напомнят за раните по твоите гърди...
И как жестоко всичките бодли в сърцето ми заби
и ги остави да кървят.
Склонила е глава и бавно, бавно си отива,
а аз съм все така ранима...

Когато обичаш, готов си да страдаш...
От любовта си не се отричам,
но повече рози не искам да ми подаряваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...