Кой те нарече Роза...кой ти каза да си израз на любов?
като любовта в двете и страни.
"Обичам те!" - прочиташ във всичките и цветове...
Подарявана е винаги от все сърце...
И колко е красива в градината сред другите цветя,
а как сега умира във вазата сама...
Защо със рози реши да изразиш ти любовта?
Вярно, красива е, но умира за ден - два...
Нали уж търсиш вечната любов,
а не един филрт за една нощ!
Проклинам розата, която ти ми подари,
листата и ми напомнят за раните по твоите гърди...
И как жестоко всичките бодли в сърцето ми заби
и ги остави да кървят.
Склонила е глава и бавно, бавно си отива,
а аз съм все така ранима...
Когато обичаш, готов си да страдаш...
От любовта си не се отричам,
но повече рози не искам да ми подаряваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира К. Всички права запазени