Dec 6, 2023, 9:36 PM

Коледа - споменът за вас

  Poetry
939 1 0

Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли.
Коледа настъпваше и търпение нямах да дойде този ден,
толкова тържествен и озарен.
Подреждахме елхата с моето семейство,
но тези спомени оставаха все повече в моето детство.
Препълнена къща,
топлина, живот, 
любов..
Заледен път, вихрушка голяма, 
седях си вкъщи и в кучето сгушена бях заспала.
Какво ли бе това,
малко щастие и после забрава?
Къде отиде ти, моя божествена Коледо?
Къде отиде малкото дете,
което чакаше в този късен час,
на вратата да потропа дядо Мраз?
Камината топла, в която дядо слагаше дърва,
нашият уют в дома.
Трапезата пълна, за която баба с любов по цял ден готви
е готова в очакване на гости.
Коледата с голямо богатсво ме дари -
истински бях щастлива, сред моите си хора,
изпълнена с любов, дори и мъничко тъга.
По Коледа стават чудеса - казва ми мама
и така никога не загубих и капчица надежда, 
че един ден отново ще бъде както преди,
отново ще бъда онова дете с босите пети.

И в момента е побелял пътят,
красота се вихри около мен,
а аз се наслаждавам на моя спомен
за вас..
Коледа настъпва, един щастлив ден,
в който винаги вашият дух ще е около мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...