Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли.
Коледа настъпваше и търпение нямах да дойде този ден,
толкова тържествен и озарен.
Подреждахме елхата с моето семейство,
но тези спомени оставаха все повече в моето детство.
Препълнена къща,
топлина, живот, 
любов..
Заледен път, вихрушка голяма, 
седях си вкъщи и в кучето сгушена бях заспала.
Какво ли бе това,
малко щастие и после забрава?
Къде отиде ти, моя божествена Коледо?
Къде отиде малкото дете,
което чакаше в този късен час,
на вратата да потропа дядо Мраз?
Камината топла, в която дядо слагаше дърва,
нашият уют в дома.
Трапезата пълна, за която баба с любов по цял ден готви
е готова в очакване на гости.
Коледата с голямо богатсво ме дари -
истински бях щастлива, сред моите си хора,
изпълнена с любов, дори и мъничко тъга.
По Коледа стават чудеса - казва ми мама
и така никога не загубих и капчица надежда, 
че един ден отново ще бъде както преди,
отново ще бъда онова дете с босите пети.

И в момента е побелял пътят,
красота се вихри около мен,
а аз се наслаждавам на моя спомен
за вас..
Коледа настъпва, един щастлив ден,
в който винаги вашият дух ще е около мен.