Загърна зимата земята с наметало,
под него се скриха семена и твари,
докосна севернякът пътеките в бяло
и нарисува с лед и стрехи, и дувари.
Повярвали, че по Коледа стават чудеса,
усмихваха се хората и топло се обичаха,
събираха се около софрата вечер у дома
и хляба си в молитва, за чудото наричаха.
Заедно създаваха своите истински мечти
в проектите, наслагани за идното им време,
и в пламъче на свещ чуваха как шепти
дъхът-живот, с искрица вяра готов да ги поеме…