Коледна звезда
На Коледа животът е послушен,
смирява се в жаравата на огън жив.
Под парата на чайника опушен
прилича печката на стар локомотив.
За питката тестото втасва кротко,
завито със един опърпан стар месал.
Танцуват покрай мен тринайсет котки
и, козе мляко – вън снегът се сипе бял.
От кръв Христова по-червено свети
виното в каната на празничната нощ.
Прелиствам дните – траур и късмети –
ни по-добър от себе си, ни грам по-лош.
И днес на брадвата пастрок останах,
че празникът не предвещава сеч и смърт.
Посрещнах го със чиста съвест лани,
и точно тъй ще го посрещам всеки път.
Самият факт, че пита съм омесил
и вие топъл дим към Бог един комин,
е повод бащински да бъда весел –
украсата на празника е моят син.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
