Здравей, любими Дядо белобрад!
Дядовци много, но ти един си в този свят!
Всички пишат този месец!
Искат нещичко от теб!
Надяват се, че можеш да идеш навред.
И аз да напиша. Да не остана назад!
Искам, мили Дядо, малко разум в този свят!
Искам много сърдечна топлота!
Не е нужно да пътуваш до мен.
Просто, по пътя поръсвай с чиста любов!
Да завали като сняг и осъмнем в свят нов!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
