Feb 24, 2018, 11:01 AM

Колелото на съдбата 

  Poetry » Phylosophy
557 2 13

В живота вкопчени сме до захлас
ала изглежда той за нас нехае,
несигурни сме днес, за идващия час,
но колко ни е отредено той си знае.

 

Изкъсо сме държани на каиш
а мислим, че сме самосиндикални,
търгуване с души - алъш-вериш,
настъпва края ни фатално.

 

Немилостива е човешката съдба
протяга ни ръка, а после я отсича,
за утрешния ден тежи страха,
но въпреки това живота се обича!

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??