В живота вкопчени сме до захлас
ала изглежда той за нас нехае,
несигурни сме днес, за идващия час,
но колко ни е отредено той си знае.
Изкъсо сме държани на каиш
а мислим, че сме самосиндикални,
търгуване с души - алъш-вериш,
настъпва края ни фатално.
Немилостива е човешката съдба
протяга ни ръка, а после я отсича,
за утрешния ден тежи страха,
но въпреки това живота се обича!
© Виктория Тасева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
