Ако оцелея до следващата вечер,
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си
да се изправя и да крещя без свян твоето име,
то ще е, защото съм се сляла с душата ти
и онова, което не изписва ръката ти,
докосва мен, щом извира от теб.
А после, ако оцелея, очаквай пак
някой влак да засвири пред коловоза,
то спомни си съня ми и как сред него ...