Коловоз
Ако оцелея до следващата вечер,
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си
да се изправя и да крещя без свян твоето име,
то ще е, защото съм се сляла с душата ти
и онова, което не изписва ръката ти,
докосва мен, щом извира от теб.
А после, ако оцелея, очаквай пак
някой влак да засвири пред коловоза,
то спомни си съня ми и как сред него
поставях релси, чертаейки пътя.
И щом там, сред железни траверси,
върбата плачеща видиш до моста,
то знай - в съня ми си влязъл наяве
или сега и двама сънуваме.
© Криста All rights reserved.
